Родината на патладжана са им тропичните райони на Индия, където те растат в диво състояние. Първите сведения за тях в Европа са се появили едва през XVI век. Днес патладжаните заемат най-големи площи в Испания, франция и други южни страни, където има благоприятни природо- климатични условия за отглеждането им. У нас са разпространени в цялата страна и са един от любимите ни зеленчуци при приготвянето на гювеч, мусака, пържени и подлучени с чесън ястия. Особено популярен е зеленият хайвер - кьопоолу. Патладжаните широко се използват и за производство на други зеленчукови консерви.


Калоричността им не е висока. Те съдържат около 93% вода, останалота са захари, целулоза, калиеви, калциеви и др. минерални соли, малко количество витамини от група В, витамин С и провитамин А (каротин). Горчивият вкус се дължи на съдържанието на соланин. Установено е, че са много полезна храна при профилактиката и лекуването на атеросклероза. Те спомагат за изхвърлянето на холестерола от организма и за намаляването на неговото количество в кръвта. Калият усилва работата на сърцето и спомага за изхвърлянето на течностите - затова патладжаните се препоръчват на възрастни, страдащи от сърдечно- съдови заболявания, особено при наличието на отоци, свързани с отслабената дейност на сърцето. Те са полезна храна и при подагра, тъй като спомагат за изхвърлянето на солите на пикочната киселина (заедно с урината).